През 1870-те години в Pithivies, Франция, в една обикновена болница, непосредствено до Родилната зала бил направен малък, непретенциозен басейн с диаметър 2 м и дълбочина 70 см. Тази големина на басейна била достатъчна за раждащата жена да променя положението на тялото си, да заема различни пози. Водата в басейна била обикновена, чешмяна, не стерилизирана. През 1990-те години раждането във вода стана обичайна практика, при което банята може да се намира в дома на раждащата, в родилния център или в болницата (Patricia Robertson и сътр., 1998). Авторите пишат, че през 1990 г., когато те открили акушерския сектор в Калифорния, всяко отделение имало и частен сектор с водна баня за раждане.  
 
Какво е физиологичното действие на топлата вода върху раждащата жена?  
1.   Понижава мускулните спазми.  
2.   Релаксира тънките мускули на кожата.  
3.   Повишава локалния кръвоток.  
4.   Повишава прага на възприемане на болката, чрез което се оказва обезболяващо действие на раждането, P. Simkin, 1989.  
 
Когато бременната е под водата до шията, хидростатичната сила на водата изтласква екстраваскуларната течност обратно в съдовото пространство, в съдовата циркулация. За тази цел е необходимо раждащата да е във вертикално положение - стояща или седяща. Температурата на водата трябва да бъде термонеутрална - 34-35оС, според A. Kwee и сътр., 2000 г., а според М. Odent, 1983, - 37оС. В условията на водния басейн, плазменият обем на кръвта и ударният обем на сърцето се повишават, диастолното налягане и сърдечната честота (пулсът) спадат, спада и системната съдова резистенция и хематокритът. Повишава се диурезата и натриурезата като резултат на повишения бъбречен плазмен ток. Всички тези прояви са положителни, физиологични. Тези влияния на топлата вода (баня) са особено благоприятни, почти терапевтични, за бременни с прееклампсия, с отоци по краката и бременни с IUGR , при които хемостазата е променена точно в обратната посока, а именно диастолното налягане е повишено, плазменият обем е намален, хемоткритът повишен, диурезата намалена, има отоци по краката.  
 
Vera Katz и сътр., 1988 са проучили влиянието на водната баня върху плода и бременната жена. Изследването се извършило в лаборатория по физиология на физическа култура, Университетът Северна Каролина.  
 
Резултати  
Сърдечната честота на плода не се променя сигнификантно през време на експеримента във водната баня в сравнение с извън водата, 151-148 уд./мин. респективно. Феталният NST извършен през 35 г.с. показва нормална реактивност при всички бременни, подложени на експеримента. Липсвала е маточна активност (маточни контракции), измерени с токодинамометър също при всички бременни. През време на имерсията (бременната, бидейки във водата) чрез ултразвуков трансдюсер е бил контролиран плодът. Това може да става, пишат авторите, даже и с обикновен акушерски стетоскоп. На всички плодове са установили движения - както големите (на крайниците и туловището), така и малките (на очите, веждите), също дихателните движения на гръдния кош. Изследването на параметрите на кръвта на майката при условията на водната баня не установява патологични промени.  
 
По време на имерсията майчиният плазмен обем се е увеличил с 3.7%. Липсата на хипертермия и наличие на стабилен плезмен обем на майката, установени при изследването са важни фактори, които допринасят за оптимална майчино-фетална хомеостаза.  
 
От страна на плода:  
1. Честотата на феталните сърдечни удари е непроменена преди и след банята.  
2. Броят на акцелерациите е повишен отнесен за 1 час. Същото се отнася и за long term и schort term variability.  
Авторите заключават, че имерсията (водната баня) е безвреден, приятен и полезен метод за здравите бременни. Установено е, че увеличението на плазмения обем вследствие на имерсията настъпва много бързо, в продължение на една минута (W. Rich и сътр., 1978).  
 
В една серия са проучили 244 бременни в 37 г.с. постъпили за раждане с пукнат околоплоден мехур (ПОМ), които сравнили с бременни родили пак с ПОМ, но не във водна баня. Изследването показва, че честотата на бременните родили във или извън водна баня, които са развили хориоамнионит-ендометрит през време на раждането от двете групи е 0.52% респ., р >0.97, т.е. никаква разлика. Тези две групи жени имали еднаквост по отношение и на други фактори, които се смята, че имат отношение към развитие на следродилен ендометрит-хориоамнионит, като честота на удължена латентна и активна фаза на раждането, начин на раждане - спонтанно вагинално, вагинално-оперативно, цезарово сечение, паритет, расови разлики и др.  
 
Следователно, единственият етиологичен фактор, който е различен и би могъл да предизвика това следродилно усложнение е раждането във водна баня. И този „различен” фактор – „баня”- „не баня”, се оказва, че не е „различен”, щом има еднакви резултати - еднаква честота на това усложнение. Иначе казано, вагиналното раждане във водна баня на жени с ПОМ не причинява повече бактериални следродилни усложнения в сравнение със запазен ОМ, както на пръв поглед се предполага. Тази статия завършва с дискусия, предизвикана от редакцията на списанието, в която се изказват 7 видни съвременни акушери като Michael Gravett, Орегон, много активният, още отдавна известен в научните акушерски среди Robert Goodlin и др. Авторите не правят рутинна профилактика на група В-стрептококова инфекция на жените с ПОМ, защото според техния протокол, такава профилактика те правят (по принцип, независимо начина на раждането) със или без водна баня/при бременни, които постъпват за раждане >18 часа след ПОМ Особено са подходящи за раждане в топла баня бременните, които изпитват болки в кръста, или имат болезнени контракции, и/или маточната шийка не се разширява адекватно след 5 см, при които случаи обикновено раждането се стимулира с лекарства. При такива обстоятелства в повечето случаи, шийката се разширява до 10 см в течение на 1-2 часа след потапянето в топла вода (M. Odent, 1983).  
 
През втория период на раждането, потопяването в топла вода изглежда помага на жените да се освободят от чувството на потиснатост. Повечето жени извикват при последните контракции. Когато раждането стане под водата, новороденото се хваща нежно и се поставя в ръцете на майката. Това се извършва веднага в продължение на няколко секунди, но не грубо. Авторът пише: „Аз присъствам при всяко раждане под водата”. Не съществува риск от аспирация на вода. От 100-те новородени при него, само на 2 деца се е наложило да се извърши аспирация на горните дихателни пътища и краткотрайна мануална вентилация. По време на първия контакт с детето, повечето майки са във вертикално положение, клекнали във водата. Те държат детето в ръцете си така, че да се получи контакт „очи в очи” и „кожа с кожа”, по възможно най-съвършения начин  
 
Изглежда водата улеснява майчино-детската връзка. След това се прерязва пъпната връв и се помага на майката да излезе от водата, преди раждането на плацентата. Смята се, че съществува риск от водна емболия, ако майката остане в банята след тоя момент. При 100 раждания под водата се наложило да се извършат две мануални екстракции на плацентата (при обща честота на интервенцията в тази болница <1%). Раждане във водна баня се прилага на жени с главично предлежание. В болницата на М. Odent не се извършва епизиотомия, а в статията си той съобщава, че сред новородените във вода е имало и едно дете с тегло 4 400 гр. Всички разкъсвания (29%) на перинеума били от първа степен. В тази болница нямат инфекциозни усложнения, свързани с раждането под вода, даже и сред родилките, постъпили с пукнат ОМ. Липсва перинатална смъртност. Съобщава се само за едно дете, развило картина на субарахноидален кръвоизлив един ден след раждането, и изпратено в детско интензивно отделение. Само едно новородено, развило жълтеница, което третирал с фототерапия (1%). М. Odent завършва статията си така: ”Ние нямаме усложнение, свързано с раждане под вода, което се отнася и за другите центрове, където се извършва такова раждане. Сравнено с Squatting position в родилната зала (без вода) ние намираме, че краят на втория период на раждането може да е по-труден под водата, особено за първескини, които често имат болезнени и неефективни маточни контракции. При всяка обикновено болница с акушерски сектор и родилно отделение може да функционира водна баня за раждане в непостредствена близост до родилната и операционната зала. Авторът оптимистично завършва, че този начин на раждане изисква допълнителни изследвания, но смята, че раждането в топла вода е ефикасно, лесно за извършване и икономичен начин да се намали употребата на лекарства и честотата на интервенциите в пуерпериума.

Източник: http://www.medinfo-bg.com/